Емоционалната същност на играта я прави ефективно средство в образователния процес. Провокираща детската любознателност, тя стимулира детето да използва натрупания до момента опит за самостоятелно решаване на познавателни задачи. Осигурява възможност за развиване на качества, необходими за успешното включване в образователния процес. Създава и поддържа интерес към познавателната информация, активизира мисленето, търсенето и намирането на оригинални собствени решения. Създава и условия за концентрация на вниманието. Стимулира положителните емоции и намалява умората чрез разнообразяване на познавателната дейност с интригуващите емоционални ситуации, включени в нея.
Според П. Минчева, в играта се наблюдават няколко момента: игрова или въображаема ситуация, игрово действие, игрова роля, резултат [6, с. 109]. Последният елемент се наблюдава в по-късен период от развитието на детето, тогава, когато игрите стават преход към неигрова дейност.
При две – три годишните деца играта е малко застъпена. Наблюдават се повече предметни отношения „от неигров тип”. Играта става водеща дейност в периода от три до шест годишна възраст на детето. В този етап от неговото развитие се опознава действието на човека с предметите около него. Детето желае да подражава на възрастните и техните действия с предметите, но още не е в състояние да извършва точно сложните монипулации. Това противоречие то решава именно в играта, защото тя ”не е продуктивна дейност; в игровия процес действието и целта съвпадат” [6, с. 109].
В предучилищна възраст творческата игра разкрива обективни и многостранни възможности за възпитаване на творческо въображение. В началният училищен период желанието и потребността от игра не отслабва, а напротив даже се забелязва засилване на игровата потребност. Ученикът се стреми повече към играта отколкото в предучилищна възраст, защото има повече идеи за използването на околните предмети и играчки, които идеи получава от по-голямата си информираност и по-богат опит. Присъствието на играта във всичките ѝ форми в музикалните занимания в детската градина и по-нататък в училище е обосновано и от близостта между играта и музиката.
П. Минчева разглежда игрите като: ролеви или сюжетни, игри с правила и погранични. Към последните спадат дидактичните, игри драматизации, спортни и фантазни [6].
Ролевите или сюжетни са началните игри при децата, които се наблюдават в периода от три до шест годишна възраст. За тях е характерно, че „игровата роля представлява винаги обобщено действие” [6, с. 109]. Те имат познавателен характер, тъй като чрез тях детето се приучава да си служи с предметите и усвоява модели на поведение и се социализира.
Характерно за сюжетно – ролевата игра е, че отразяването на впечатленията се извършва при нови условия – чрез реални действия и предмети, но във въображаема ситуация. Тези условия създават богати възможности за възпитаване на въображението в процеса на овладяването на обществен опит. Ето защо в детската игра въображението посредством познавателната си функция е главно условие за социално възпитание.
Преходът от въображаемото към реалното е висш етап в отразителната дейност чрез средствата на играта. Съпоставянето с реалното, излизането от ролята, за да се направи крачка към действителността, в същото време разкрива нови възможности за обогатяване на характеристиките на въображението.
Режисьорската игра се явява като разновидност на сюжетната. Тя е по-малко позната и не достатъчно проучена. Възниква в резултат на развитието на детското въображение. Отличава се от останалите игри по това, че детето „не изпълнява“, а „раздава роли“. Децата организаторат игровата ситуация, която е въображаема. Те пренасят настроението и емоцията си върху фигурите и играчките, които ползват. Броят на участващите персонажи е различен. Той зависи от „наличния игров материал и игровата култура на детето“, но по-големите деца са по-взискателни към игровите средства. Значение за избора на сюжета има и полът на децата, като момчетата предпочитат повече игри с военна тематика, а момичетата – с битова. „Редица електронни и видеоигри са също разновидности на режисьорската игра“. Тази форма на игрова дейност възниква тогава, когато „децата притежават необходимия социален опит“ [1, с. 34 — 35]. Е. Гаспарова подчертава индивидуалният характер на този вид игра [2], а наблюденията на С. Въчева, които приемам, е че този вид игри „могат да бъдат както индивидуални, така и съвместни“. Индивидуалните са характерни както за децата, които нямат с кого да играят, така и за по-стеснителните, деца с говорни аномалии, или пък нямащи необходимата игрова култура, както и тези с по-агресивно поведение. Като цяло тези игри заемат по-малко място в живота на децата от сюжетно – ролевите, но оказват влияние върху развитието им [1, с. 35 — 36].
Игрите с правила са характерни за децата на пет – шест гошна възраст, а също така и за девет – десет годишните. При тези игри игровата роля и въображаемата ситуация остават на по-заден план. Водещо значение при тях имат правилата. Целта при тези игри е децата да разберат, запомнят и прилагат правилата в самата игра. Те са колективни и това помага по време на играта децата да усетят и осъзнаят човешките взаимоотношения. При тези игри се появява интерес у участниците към резултата от дейността, а така се преценяват възможностите на всяко дете. Този вид игри имат силно възпитателно и образователно въздействие. Чрез тях се възпитават качества на личността като находчивост, съобразителност и др. и се обогатяват познанията на децата.
Преходът от игрова към неигрова сериозна дейност носи названието погранични игри. Този вид игри са застъпени в училищния период, но някои от тях намират място и в обучението на децата в предучилищна възраст. Мотивацията на децата при този вид игри е насочена повече към постигане на определен резултат от самата игра.
Музикално дидактичните игри са синтетична форма на работа, която е структурирана от два елемента – игрово действие и дидактична цел. По своята същност те са подходящи както за предучилищна, така и за начална училищна възраст. Чрез тях учителят формира и развива сръчности, умения и навици. В зависимост от задачите, които изпълняват, музикално — дидактичните игри могат да се групират на такива, които подпомагат развитието на основните музикални способности — ладовия усет и заучаване на нотите, като ”Стой! Къде сме?”, „Ребус”, „Кой ще се излъже”, „Живо пиано и др., за изграждане на умения за точно възпроизвеждане на мелодия се прилагат игрите „Пей като мен”, „Славейче”, „Папагал” и др, игри, съдействащи развитието на метроритмичния усет са ”Парола”, „Кълвач” и др., а такива които активизират музикалнослуховите представи са ”На смяна”, „Кой хвана птичето?” и др. Във връзка с формирането и развитието на вокалните навици на децата се използват дидактичните игри „Беззвучен телевизор” и „Пей без глас“, които подпомагат по-конкретно дикцията. Във връзка с детските музикални импровизации подходяща игра е „Пеещото стихче” [6, 110 — 112]. Учителят е този, който може да създава постоянно различни варианти на познатите игри или нови такива, целящи постигане на по-голяма атрактивност и ефективност на възпитателния процес.
В понятието игри драматизации се влага разнообразни изпълнения на децата и учениците, като се почне от песен и се стигне до оперетка или мюзикъл. Най-елементарната, в смисъл на първоначална игра драматизация, е при подходяща песен да се използват солист запевач и хор. Илюстриране съдържанието на текста, на учена от децата песен с подходящи движения, е друга възможност, която предоставят игрите драматизации, което е възможно да се използва успешно както в предучилищна, така и в начална училищна степен. Обединяването на няколко песни с близка тематика или от един и същ композитор, като се използват свързващи текстове или стихове, гатанки, поговорки, клавирни интермедии и пр., дават възможност за творческо участие и на учителя.
Интересна форма на работа при игрите драматизации е разучаването на кратки оперетки, както и тяхното изпълнение в специална ситуация и урок или по случай някакъв празник с подходящо ушити за целта костюми. За разлика от сюжетните игри, при изпълнението на отделните роли във всички разновидности на музикалните драматизации, вече се пресъздава точно определен конкретен герой, като се внасят индивидуализиращи, типизиращи похвати. Игрите драматизации се определят като преход към естетическата дейност на детето. При тях е необходимо да се търси и участието на децата, като се очаква от тях те да предлагат свои идеи при изпълнението.
При характеризиране на герой или ситуация, свързани с игрите драматизации, би могло да се използват и танци, които децата предварително са научили в музикалните ситуации в детската градина или урока по музика в началното училище. Така те биха могли да се определят като игри с музика, която е близка до спортните, когато са с еднотипни, повтарящи се движения в ритъма на изпълнявана или слушана от децата музика.
При фантазните игри почти отсъства игровото действие. Те могат да се определят по-скоро като „игри-мечти”. При тях детето си представя определени ситуации, в които мислено участва. Фантазните образи могат да са резултат от гледани филми, прочетени книги, от елестронните игри и пр.Този тип игри не са застъпени в класно-урочната работа.
Особено сполучливо, както в детската градина и особено в предучилищна възраст, така и в начална училищна степен на обучение се използват детски народни музикални игри на песен. Те включват музика, слово, танц, както и определено действие. Такива са игрите „Вършачката вършей”, както и игрите от сюитата „Филек” и др. [3, с. 27 — 43].
Към изброените видове игри намира място и играта с песен. Комплексното въздействие е в нейния синкретизъм от музика, текст и движения. Тъй като текста на всяка песен е носител не само на художествена, но и на познавателна информация, играта с песен може да бъде успешно включвана във всички направления на образователния процес в детската градина и начална училищна степен. Игрите с песен са носител на опита и на фолклорните и педагогически традиции на много поколения от автори, работили в тази област. За съжаление голяма част от игрите на нашите предци, много от които са се предавали устно, са отстъпили място на съвременните компютърни игри. Те, обаче, не могат да развиват метроритмичния усет така, както може да го направи играта с песен [4, 5].
Игрите имат познавателно и възпитателно значение в живота на детето. Те имат развлекателен момент. Разнообразяват ситуациите в детската градина и урока по музика в начална училищна степен на българского общообразователно училище. Чрез тях децата и учениците стават по-свободни, непринудени, повишава се тяхната трудоспособност. Това е предпоставка за формиране на известни умения и навици, а получените чрез игрите знания, са по-трайни и развиват детската артистичност.
ЛИТЕРАТУРА:
- Въчева, Сн. Режисьорската игра в предучилищна възраст. В: Играта – забравеният образ на детството. Сборник материали от национална конференция. Варна. 2011 – 291с.
- Гаспарова, Е. Ведущая деятельность дошкольного возраста. Дошкольное воспитание, № 7, 1987.
- Димитрова, С. Атрактивни и игрови подходи в обучението по музика: научно – методично ръководство. Варна. 2013 – 223с.
- Димитрова, С. и Димитрова, Ст. Играй и пей: сборник подвижни игри с песен (за деца от предучилищна и начална училищна възраст). Колор Принт – ПАК, Варна. 2014 – 199с.
- Димитрова, С. Метроритъмът – отправна точка при музикалното възпитание. Монография: Колор Принт – ПАК, Варна. 2016 – 219с.
- Минчева, П. Музикалното възпитание в общообразователното училище. София. 2009 – 120 с.[schema type=»book» name=»ИГРА НА ГРАНИ ДОШКОЛЬНОГО ВОЗРАСТА И ПЕРВОГО КЛАССА» description=»: Игра интегрирует воспитательные и образовательные задачи, как и полное образовательное содержание с его формирующими функциями в умственное, социально – нравственное, естетическое, трудовое и физическое отношение. Интегрирующие функции игры позволяют ей создать педагогическую систему для всеобщего развития детской личности. » author=»Севдалина Илиева Димитрова» publisher=»Басаранович Екатерина» pubdate=»2016-12-15″ edition=»euroasia-science_6(27)_23.06.2016″ ebook=»yes» ]