30 Янв

МОТИВАЦИЯ И ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ




Номер части:
Оглавление
Содержание
Журнал
Выходные данные


Науки и перечень статей вошедших в журнал:

Впедагогическатапсихологияпроблемътзамотивациятаеотпървостепенназначимост. Мотивационната еволюция е сложен процес, при който не се изгражда елементарно позитивно или негативно отношение към ученето — преструктурират се отделни аспекти в мотивационната сфера, като активно действащи са както фактори, произтичащи от учебната среда, така и вътрешни, личностни фактори.

Мотивацията е вътрешно състояние, което поддържа, насочва и стимулира поведението на човека и заема водещо място в структурата на поведението на личността.

Изследванията на психолози, социолози и педагози потвърждават, че цялата мотивационна система на личността влияе върху различните форми на човешка дейност, включително и учебната. Разнородна е същността на личностните мотиви, формиращи поведението – социални, нравствени, неутрални.

Социалните мотиви са стимули за активност наобучаващите се, осигуряваща им сега или в бъдеще по-благоприятен статус в отделните структури на социалната среда – група, семейство, професионална група и т.н. Тази активност се материализира в усилие за по-висок учебен резултат, заради признание от родители, преподаватели, състуденти, приятели, авторитети, за престиж и по-висок социален статус сега и очакване за такъв в следващите години.

Нравствените мотиви имат различна мотивационна сила, проявяваща се в цялостното поведение на обучаващия се, включително и в учебната му дейност. Нравствените потребности — трудолюбие, отговорност, себеуважение, справедливост, хуманност, емпатия, милосърдие, потребност от самоусъвършенстване — като най-висша степен на нравствено развитие мотивират ученето.

Неутралните стимули присъстват при всички форми на дейност. Такива са: награждаването, наказанията, игровите мотиви, състезателните мотиви, страхът, поощрението. Педагозите умело използват тази система от стимули за изграждане на истински, личностови мотиви на дейност и поведение у обучаващите се.

Мотивацията за учене се разглежда като насоченост към отделните страни на учебния процес, свързана с вътрешното отношение на личността към него.

Според педагози, факторите, определящи учебната мотивация са [3]:

  • заинтересованост – умерената заинтересованост стимулира учебния процес;
  • емоционална ангажираност към учебния процес;
  • успех — свързан е със степента на трудност на учебния материал;
  • интерес – със създаването на трайни интереси към даден предмет преподавателят постига високи резултати в обучението и подготвя своите студенти за висок емоционален старт в избора и ефективното практикуване на професия в тази област;
  • обратна връзка – характеристики на добрата обратна връзка са иформативността, конструктивността, наличие на ясни критерии, да бъде мотивираща и навременна.

Горепосочените фактори определят външната мотивация за учене. Вътрешната (личностна) и външна мотивация са двете страни на едно явление, свързващи ученето и неговите цели.

Наличието на висока академична мотивация за усвояване необходимите теоретични и практически знания е един от параметрите за постигане на резултатност на обучението в медицинските колежи.

Познаването на същността и динамиката на мотивите, водещи до активно отношение към учебния процес, е съществен и необходим елемент за реализиране на ефективно професионално обучение. В този смисъл, въпросите, които изискват яснота са: Мотивирани ли са младите хора, решили да се обучават в здравни професии и в каква степен? Каква е същността на техните мотиви?Личностна мотивация или мотивираща учебна среда – кое е водещо? Кои са факторите, иницииращи по-висока мотивация или водещи до нейното понижаване?

Отговорът на тези въпроси дава възможност за постигане на по-високи стандарти и качество в професионалното обучение на здравни професионалисти.

За разглеждане на проблема бе проведено проучване (април, 2014 г.) сред 100 студенти от І, ІІ и ІІІ курс в Медицински колеж — Пловдив, обучаващи се в специалностите „Медицински лаборант“ и „Помощник-фармацевт”. Методиката на изследване включва анкета, изготвена специално за целта. Използваните методи на проучване са социологически (интервю, анонимно анкетиране) и статистически (графичен анализ). Наблюдавани признаци са: ниво на мотивация за професионално обучение; същност на мотивите, определящи интереса на обучаващия се към учебния процес; фактори, водещи до промяна на мотивацията за обучение.

Данните от проучването показват следното: от наблюдаваните студенти при 76% се установи високо ниво на мотивация. На въпроса „Чувствате ли се по-мотивирани в овладяването на Вашата професия за разлика от началния момент на обучението Ви?” резултатите от анкетирането посочват следното (фиг.1):

Фиг.1 Ниво на мотивираност за професионално обучение

Като причини за високата си мотивация студентите посочват следното:

Студенти 1 курс:

  • „научих много нови неща и практиката ми помогна да се ориентирам по-добре в бъдещата ми професия”;
  • „чувство на уважение към професията”;
  • „придобиването на интересни и полезни знания”.

Студенти 2 курс:

  • „интересно работно място”;
  • „чувство на удовлетвореност от това, което правя”;
  • „желанието да упражнявам тази професия”;
  • „придобиване на по-широки познания;
  • „по-висока квалификация и работа в добри условия”.

Студенти 3 курс:

  • „сигурност в това което правя, защото знам, че го правя правилно”;
  • „по-високо професионално самочувствие в резултат на придобитите знания и умения”;
  • „желанието да мога да се справям с всичко, да съм убеден в уменията си”;
  • „липса на несигурност след натрупване на професионални знания”;
  • „удовлетворение от това, което правя”;
  • „добри отзиви от колеги и пациенти”;
  • „притежавам знания, с които се чувствам полезен на близките си”.

Не само придобиването на сигурност в уменията, моралното удовлетворение от добре свършената работа и т.н. са причини за вътрешната мотивираност на студентите. Влияние оказва и високата самомотивация при вземането на решение за избор на професия (фиг.2).

Фиг.2 Фактори, оказващи влияние при избор на професия

Студентите, направили самостоятелно този избор са с успех много добър ( 30%) и добър (50%), за разлика от тези, при чието решение участват и други фактори – семейство, приятели. Интерес представлява и мнението на анкетираните по отношение ролята на средното образование в професионалната ориентация на младите хора — 84% смятат, че трябва да има ангажираност.

Мотивите за професионален избор имат не само социален характер (32,2% добри условия на работна среда; 29,8% бърза реализация; 16% добри финансови условия), но и нравствен — 22% вътрешна убеденост.

На въпроса: „Ако можехте да направите избор на професия отново, бихте ли предпочели друга?”- 28 % от запитаните студенти отговарят утвърдително. Като причини, демотивиращи първоначалния избор на професия, студентите посочват:

  • наличие на няколко професии прави възможността за реализация по-голяма;
  • придобиването на квалификационна степен професионален бакалавър не дава възможност за продължаване на образованието в други области, а само в професионалното направление.

Отношението към собственото личностно развитие и значимостта на поставените цели също определя в голяма степен активното отношение на студентите към професионално обучение. Така, след успешно завършване на професионалното си обучение 45% от тях смятат да работят по специалността си; 9,8% ще продължат да надграждат образованието си в професионалното направление; 37,2% ще съчетават и двата аспекта, а 4% ще продължат образованието си в друга професионална област.

Процесът на учене е диференциран и се влияе от множество фактори. Най-главният фактор, който рефлектира пряко и косвено върху поведението и академичния успех на студентите е мотивацията за учене.

Правилното организиране и управление на учебния процес позволява развитието на познавателен интерес и изграждането на положителни мотиви за учебна дейност. Характерни черти на мотивите за активна учебна дейност са следните:

  • интерес от страна на студентите към преподаваните учебни дисциплини като непосредствен вътрешен подбудител за активност и към начините на придобиването му;
  • удовлетвореност от участието в познавателната дейност и неудовлетвореност от постигнатото;
  • общо положително емоционално отношение към учебния процес и свързаните с него обекти – преподаватели, състуденти, наставници от учебно-практичните бази.

Данните от проучването показват следното: мотиви, оказващи най-силно въздействие върху мотивацията за учене са: интерес към преподаваните учебни дисциплини (за 67% от анкетираните студенти), емоционална удовлетвореност от придобиването на професионални знания и умения (56%), позитивно отношение на колегите от учебно-практическите бази (53%) и благоприятен психоклимат в студентската група (48%).

       От значение е и начинът на преподаване, и личността на преподавателя. Преподавателят, успял да създаде интерес към своя учебен предмет, постига високи резултати, изразени във висок среден успех и висока учебна активност. Успехът ще зависи и от това дали е успял да синхронизира интелектуалното ниво на преподаване с това на обучаващите се. От изключително важно значение е прилагането на разнообразни методи и средства за обучение, насочени към повишаване на ефективността на обучението чрез развиване на познавателни мотиви. Съвременните дидактически технологии, като: групова работа, дискусии, ролеви игриказуси, групови проекти, симулациисеминари, решаване на проблемни задачи, интерактивно базирано учене, позволяват усвояването на знания спо-голяма трайност и задълбоченост. Развиват се личностни качества като активност, инициативност, творческо мислене, бързина. Овладяват се нови, социално значими похвати на поведение и общуване. Всичко това протича в атмосфера на добронамереност иемоционален комфорт за всички участници в образователния процес [1].

При анкетирането, 29% от студентите определят интереса към начина на преподаване за силен външен стимул на мотивацията им учене, а наличието на ясни и обективни критерии за контрол на усвоения учебен материал е мотив за едва 16% от тях.

Липсата на всеки един от посочените външни мотиви за учебна дейност действа сам за себе си деструктивно по отношение на учебната мотивация на студентите. Повърхностното и формално отношение към ученето води до ниски резултати в образователния процес.

При всичко казано дотук, остава въпросът: Личностната (вътрешна) мотивация или стимулиращата учебна среда – кое е водещо за осъществяване на ефективно професионално обучение?

За 58,6% от анкетираните студенти водеща е личната мотивация, за 34,4% това е стимулиращата учебна среда.

В действителност и двата вида мотивация сами по себе си или в комбинация са ефективни. При стартиране на учебния процес преподавателят винаги залага на външната мотивация, но перманентно работи за трансформирането ѝ във вътрешна.

За развиване на конструктивна мотивация за учене допринасят различни педагогически стратегии, най-ефективните от които са [4]:

  • Създаване на подходяща за учене среда.
  • Поставяне и постигане на реалистични цели.
  • Подкрепа на инициативността в ученето.
  • Осъществяване на конструктивна обратна връзка и външен контрол.

Заключение: Проучването същността и динамиката на мотивите на студентите за активното им отношение към учебния процес е от съществено значение за неговото ефективно управление. Наличието на висока академична мотивация за усвояване необходимите теоретични и практически знания е един от параметрите за постигане на резултатност на обучението в медицинските колежи.

Академичната мотивация като част от по-широката мотивационна ориентация към собственото професионално развитие на студентите е важен аспект в процеса на изграждането на надеждни и успешни здравни професионалисти.

 Библиография:

  1. Гюрова, В. и колектив.Интерактивността в учебния процес. С., 2006.
  2. Иванов, И.Интерактивни методи на обучение: http://ivanpivanov.com
  3. Лечева, Г., Научни трудове на Русенския Университет — 2009, том 48, серия 10, стр.73
  4. Нинова, В. Съвременни педагогически технологии в учебния процес:http://www.socialninauki.com.
    МОТИВАЦИЯ И ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ
    Written by: БАСАРАНОВИЧ ЕКАТЕРИНА
    Published by: БАСАРАНОВИЧ ЕКАТЕРИНА
    Date Published: 02/15/2017
    Edition: ЕВРАЗИЙСКИЙ СОЮЗ УЧЕНЫХ_30.01.2017_1(34)
    Available in: Ebook